Нощ, луна, очи незаспали -
капят звезди, спомени палят.
В този миг от безкрай,
духът ми вятърно скита,
аз търся твойте следи,
с будно сърце и звън на китара.
Още жадни са мойте мечти -
за теб стихийно изгарям,
нещо старо в душата трепти -
копнеж, гореща желаност.
Пак луната в златно блести,
твойте стъпки огряла.
В шепите на нощното небе
е нашата неостаряла любов
и ново начало.
© Здравка Бонева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
