Нощ, луна, очи незаспали -
капят звезди, спомени палят.
В този миг от безкрай,
духът ми вятърно скита,
аз търся твойте следи,
с будно сърце и звън на китара.
Още жадни са мойте мечти -
за теб стихийно изгарям,
нещо старо в душата трепти -
копнеж, гореща желаност.
Пак луната в златно блести,
твойте стъпки огряла.
В шепите на нощното небе
е нашата неостаряла любов
и ново начало.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
