… следите Ти прашни...
Всяко лято те виждам, как минаваш оттук,
прашен пътят - следите Ти крие,
вода ти наливам във глинен бърдук
... и на мене от там ми се пие.
Бродил дълго по стари, далечни земи,
уморени, краката те водят.
Ти минаваш през моите тъмни очи,
като лято в очите на просяк.
И на моя прозорец всяка вечер гори
тиха свещ, ала Ти я отмина.
Поспирай се, страннико, само за миг,
нека пътят от теб си почине.
Аз събирам следите Ти в своята длан
и поливам водата светена.
Зная, страннико, луда съм сигурно, знам,
но не искам да бъда спасена.
Ти вървиш, а водата немее след теб,
даже вятърът сам се смирява,
и изпито лицето Ти среща се с мен,
и очите Ти в мене остават.
Някой ден ще измия нозете Ти, знам,
и в косите си ще ги изтрия,
и ще спреш всяко лято да минаваш оттам,
тук следите Ти прашни ще скрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
радвам се и благодаря за вниманието 
