17.06.2008 г., 16:10

Слепец

1.1K 0 17
Невиждащ поглед, бял бастун,
спокойна крачка, предпазлива...
Върви слепец по прашен друм,
удавен в мъката горчива.
Роди се без очи - съдба -
не може слънцето да види,
в света му няма светлина,
проклет е в мрака да се движи.
Край него хора си вървят,
забързани го отминават,
от тъмния му път странят,
на думи само съжаляват.
Не каза никой "я поспри,
ще бъда твой приятел в мрака,
ще виждаш с моите очи..."
Но той в душата си го чака
с наивна вяра на дете.
Все някой може да поиска
приятел да го нарече,
ръката му добра да стисне.
А няма никой. С хладен ум
разбра - другар не го очаква...

Върви си сам по прашен друм
и зрящите слепци оплаква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина много въздействащо и финалът е много силен.Браво! Хареса ми
  • До болка ме трогна стиха ти, усетих го с всяка фибра, защото...но това е дълга история...Поклон пред душата ти и перото!!!
  • Прекрасно Вики! Поздрави.
  • !!!
    тук мълча...тази тема ми е много болна и много тъжно ми стана...
    много сила носи този стих!
  • Горчива истина!Жалко е, че виждам често сляпи млади хора!
    Браво за хубавия стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....