17.06.2008 г., 16:10

Слепец

1.1K 0 17
Невиждащ поглед, бял бастун,
спокойна крачка, предпазлива...
Върви слепец по прашен друм,
удавен в мъката горчива.
Роди се без очи - съдба -
не може слънцето да види,
в света му няма светлина,
проклет е в мрака да се движи.
Край него хора си вървят,
забързани го отминават,
от тъмния му път странят,
на думи само съжаляват.
Не каза никой "я поспри,
ще бъда твой приятел в мрака,
ще виждаш с моите очи..."
Но той в душата си го чака
с наивна вяра на дете.
Все някой може да поиска
приятел да го нарече,
ръката му добра да стисне.
А няма никой. С хладен ум
разбра - другар не го очаква...

Върви си сам по прашен друм
и зрящите слепци оплаква.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина много въздействащо и финалът е много силен.Браво! Хареса ми
  • До болка ме трогна стиха ти, усетих го с всяка фибра, защото...но това е дълга история...Поклон пред душата ти и перото!!!
  • Прекрасно Вики! Поздрави.
  • !!!
    тук мълча...тази тема ми е много болна и много тъжно ми стана...
    много сила носи този стих!
  • Горчива истина!Жалко е, че виждам често сляпи млади хора!
    Браво за хубавия стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....