Слепи са ми устните
Слепи са ми устните, Любов,
жадни са, не виждат и целуват
другото лице, дъха ти нов
в старата измама, че си струваш.
Толкова лета съм плът от студ.
Който ме докосне, се потриса.
Писна ми играта на блутуут,
да се любя в стихове не искам.
Искам да си с мен от плът и кръв,
да завържеш хладното ми тяло
с изтъкана от целувки връв
и да затанцувам като пламък
в меките ти длани от листа,
в залива им тих да те разтворя...
С дъх на мълния от светлина
да жигосам с устните си твоите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
