18.09.2010 г., 20:12

Сливане

745 0 4

Облегни се, облегни се на моето рамо!

Доверчиво със мен през живота върви!

Дори на света да сме двамата само

и пътека през мрака да няма дори.


Ние с тебе в едно сме се слели.

Ти си моето АЗ, а пък аз - туй си ТИ.

Двамата общия път сме поели,

заедно срещаме  радост, скръб и беди.


Общи надежди топлят сърцата ни.

Общи грижи прогонват съня.

Имаме щастие общо - децата ни,

гали сърцата ни обща мечта.


Даже сляпа бих тръгнала с тебе

по трудния път на живота суров.

Само доверие ни е потребно

да тръгнем смело след чутия зов.


Дай ръка! И напред поведи ме

през годините - към вечността!

За мене Любов е твоето име.

И зная - за тебе съм аз Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...