От неродена светлина ли са извезани телата Ви безплътни и как да кажа

каква е ваш'та форма, вдлъбната в гърдите ми, дорде мълчат!

Случайно или не, намирам Ви на неочаквани места.

Понякога във Вас се спъвам в ежедневието посивяло,

друг път ми крещите с глас, наподобяващ моя...

докато копнежът Ви попие дълбоко във листа!

Само, моля Ви, не наливайте у мене онази болка гъгнеща,

способна да отрови хиляди неподозиращи сърца!

Предизвиквам Ви със чувства щавещи,

гощавам Ви със сълзи давещи.

Наказвам Ви без капка съвест -

езикът ми е бич, разрязващ ахилесовата Ви пета!

Завивам Ви като деца с най-чисти помисли,

съзерцавайки невинната Ви красота.

ОБИЧАМ ВИ, СЛОВА!!!

Настана буря, а трябва да Ви удържа,

от златния Ви дъжд скромен улов да стъкмя.