4.05.2012 г., 9:43 ч.

Случаен минувач 

  Поезия » Любовна
935 0 11

Шуми море от сънища - кошмари!

Замина... тъй далече си от мен!

И тъпа, ненаситна болка пари

от мисълта, че с теб съм разделен!

 

Ще пропътуваш пътища тревожни –

през дни - пустини дълго ще вървя!

Довчера вярвах още, че възможно

е с теб да бъдем заедно!...

                                                Това

оказа се последната ни среща!...

Върви си, спомен, моля те, върви!

Жигосва ме следата ти гореща

и чувствам... как сърцето ми кърви!

 

А времето, на скорост, без спирачки,

се сили да се хвърли в пропастта...

На пътя му случаен минувач съм,

пресичащ на червено във нощта!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??