Случаен минувач
Шуми море от сънища - кошмари!
Замина... тъй далече си от мен!
И тъпа, ненаситна болка пари
от мисълта, че с теб съм разделен!
Ще пропътуваш пътища тревожни –
през дни - пустини дълго ще вървя!
Довчера вярвах още, че възможно
е с теб да бъдем заедно!...
Това
оказа се последната ни среща!...
Върви си, спомен, моля те, върви!
Жигосва ме следата ти гореща
и чувствам... как сърцето ми кърви!
А времето, на скорост, без спирачки,
се сили да се хвърли в пропастта...
На пътя му случаен минувач съм,
пресичащ на червено във нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
