18.12.2008 г., 7:03

Случайна среща

733 0 0
Срещнах те съвсем случайно,
но в съзнанието им настани се трайно,
твоята красива усмивка,
след която всяка болка стихва,
твоето медено гласче,
което ми подсвирква като врабче,
твоите ослепителни кафяви очи,
блестящи по-силно от звезди,
твоите дълги хубави коси,
заради които сърцето ми се сви.
Сви се от радост, че теб е видяло
и че е влюбено вече е разбрало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Тарлев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...