Dec 18, 2008, 7:03 AM

Случайна среща

  Poetry » Love
735 0 0
Срещнах те съвсем случайно,
но в съзнанието им настани се трайно,
твоята красива усмивка,
след която всяка болка стихва,
твоето медено гласче,
което ми подсвирква като врабче,
твоите ослепителни кафяви очи,
блестящи по-силно от звезди,
твоите дълги хубави коси,
заради които сърцето ми се сви.
Сви се от радост, че теб е видяло
и че е влюбено вече е разбрало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Тарлев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...