Dec 18, 2008, 7:03 AM

Случайна среща

  Poetry » Love
734 0 0
Срещнах те съвсем случайно,
но в съзнанието им настани се трайно,
твоята красива усмивка,
след която всяка болка стихва,
твоето медено гласче,
което ми подсвирква като врабче,
твоите ослепителни кафяви очи,
блестящи по-силно от звезди,
твоите дълги хубави коси,
заради които сърцето ми се сви.
Сви се от радост, че теб е видяло
и че е влюбено вече е разбрало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Тарлев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...