СЛУЧАЙНИКЪТ ВЪВ ВАШИТЕ КОМПЮТРИ

... не знам дали достойно изживях годините, които Бог ми даде? –

дали пред някого не сторих грях, или натирих някой братец гладен,

дали – свъртял една торба с пари, аз не загърбих просяка пред храма,

дали се будех праведен в зори? – във яслата с родилната си слама,

дали раздадох своя честен хляб в сълза и смях, и низ от благи рими? –

или – мишле в световния долап? – се скрих в мълчания необясними,

дали изрекох болките докрай на този свят? – до ужас неизречен,

или – несподелена чаша чай – животът ми в канала се оттече?

Не знам дали. Наистина не знам. Случайникът във вашите компютри,

два века аз живея – адски сам. А третият отлага се – за утре.