Случайно
Случайно ще се срещнем някой ден,
на някаква далечна, шумна гара.
Ти няма да си никак променен,
захапал неизменната цигара.
А аз – с оная рокля на цветя
(ти казваше, че страшно ми прилича),
ще се опитвам пак да си спестя
единствената думичка: „Обичам!”
Сред глъчката и хорската река
в миг погледите ни ще се открият.
Ще спрем на разстояние – ръка,
в прегръдка сенките ни ще се впият.
Душите ни безмълвно ще крещят:
„Не, не мога да забравя...” , „Остани!”
„Студен без теб сега е моят свят”,
„Очаквах те милиони дълги дни...”
Ще светне зло семафорът зелен,
ще изпищи протяжно – тъжно влака
и хищно ще те отнесе от мен,
където твоята жена те чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
