Случайно
Случайно ще се срещнем някой ден,
на някаква далечна, шумна гара.
Ти няма да си никак променен,
захапал неизменната цигара.
А аз – с оная рокля на цветя
(ти казваше, че страшно ми прилича),
ще се опитвам пак да си спестя
единствената думичка: „Обичам!”
Сред глъчката и хорската река
в миг погледите ни ще се открият.
Ще спрем на разстояние – ръка,
в прегръдка сенките ни ще се впият.
Душите ни безмълвно ще крещят:
„Не, не мога да забравя...” , „Остани!”
„Студен без теб сега е моят свят”,
„Очаквах те милиони дълги дни...”
Ще светне зло семафорът зелен,
ще изпищи протяжно – тъжно влака
и хищно ще те отнесе от мен,
където твоята жена те чака...
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво, Нина, за емоционалната интерпретация на вечната тема за невъзможната любов!
-
Предлагам промяна само на последния ред от 4 куплет. Прекалено
директен е.
Ще светне зло семафорът зелен,
ще изпищи протяжно – тъжно влака
и хищно ще те отнесе от мен,
където другият живот те чака... -
Браво и от мен, Нина!
-
Браво!
-
писано е много , но и много харесах твоя прочит...
-
Душите ни безмълвно ще крещят:
„Не, не мога да забравя...” , „Остани!”
Студен без теб сега е моят свят”,
„Очаквах те милиони дълги дни...”
Случайно!Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с кръстовища във забранени цветове...
Аплодисменти и от мен!