Мислите строили се отвесно,
като живи слънчеви лъчи,
във душата ми рисуват цветно,
мойта пролет със безброй мечти.
Вълшебни струни в мене пеят,
в очите ми се ражда светлина.
От чувство, трепет и копнежност,
небето мое се изпълни, засия.
Нежна дързост, багра-обич,
грабват ме. И съм вълшебна. И горя.
Вълнувам се, сърцето ми затича се,
случи се, при мен е любовта.
© Здравка Бонева Всички права запазени