7.02.2009 г., 11:10

Случи се

891 0 11

Мислите строили се отвесно,

като живи слънчеви лъчи,

във душата ми рисуват цветно,

мойта пролет със безброй мечти.

Вълшебни струни в мене пеят,

в очите ми се ражда светлина.

От чувство, трепет и копнежност,

небето мое се изпълни, засия.

Нежна дързост, багра-обич,

грабват ме. И съм вълшебна. И горя.

Вълнувам се, сърцето  ми затича се,

случи се, при мен е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...