Мислите строили се отвесно,
като живи слънчеви лъчи,
във душата ми рисуват цветно,
мойта пролет със безброй мечти.
Вълшебни струни в мене пеят,
в очите ми се ражда светлина.
От чувство, трепет и копнежност,
небето мое се изпълни, засия.
Нежна дързост, багра-обич,
грабват ме. И съм вълшебна. И горя.
Вълнувам се, сърцето ми затича се,
случи се, при мен е любовта.
© Здравка Бонева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
