30.09.2022 г., 16:08 ч.

Случка 

  Поезия
443 3 7

 

Една китара плачеше във автобуса

с прегракналия глас

                   на стар чудак.

Но никой в песента не се заслуша…

                   Вратите си отвори автобуса

                   към своето Никъде

                             потеглих бавно аз.

Но още ме преследва в тежък унес

китарата

с изчезналия глас.

© Мариела Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??