31.07.2007 г., 14:24

Случка във влака

730 0 2
Пътува влак, приспивно трака.
Навън е мрак - захърках яко
като двигател на " Ферари"
и всявах смут по всички гари.

Оттук-оттам валят протести:
"Я, този там да се премести!
Ако не ще - ще го принудим!
Я най-добре са го събудим.

Ей, дремещ змей, стани веднага!
Вземи се чуй - не ти приляга.
Ще подлудиш всички хора"-
но аз нехая и включвам втора.

Един ме дърпа, друг ме бута:
"Сложи му кърпа на чифута
във устата - да се задуши"-
и трети с прът ми я намуши.

Четвърти нежно носа ми стиска
и го изцежда, и му се иска
да ме изкорми и прав не е ли -
не влизам в норми за децибели.

Към гара Левски настана страшно -
хвърчаха трески и беше прашно.
В купето влязоха и изпращачи,
но се отказаха към Шумен, значи.

Не бях виновен - онази Станка
оказа се голяма нимфоманка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...