Пътува влак, приспивно трака.
Навън е мрак - захърках яко
като двигател на " Ферари"
и всявах смут по всички гари.

Оттук-оттам валят протести:
"Я, този там да се премести!
Ако не ще - ще го принудим!
Я най-добре са го събудим.

Ей, дремещ змей, стани веднага!
Вземи се чуй - не ти приляга.
Ще подлудиш всички хора"-
но аз нехая и включвам втора.

Един ме дърпа, друг ме бута:
"Сложи му кърпа на чифута
във устата - да се задуши"-
и трети с прът ми я намуши.

Четвърти нежно носа ми стиска
и го изцежда, и му се иска
да ме изкорми и прав не е ли -
не влизам в норми за децибели.

Към гара Левски настана страшно -
хвърчаха трески и беше прашно.
В купето влязоха и изпращачи,
но се отказаха към Шумен, значи.

Не бях виновен - онази Станка
оказа се голяма нимфоманка.