Jul 31, 2007, 2:24 PM

Случка във влака

  Poetry
726 0 2
Пътува влак, приспивно трака.
Навън е мрак - захърках яко
като двигател на " Ферари"
и всявах смут по всички гари.

Оттук-оттам валят протести:
"Я, този там да се премести!
Ако не ще - ще го принудим!
Я най-добре са го събудим.

Ей, дремещ змей, стани веднага!
Вземи се чуй - не ти приляга.
Ще подлудиш всички хора"-
но аз нехая и включвам втора.

Един ме дърпа, друг ме бута:
"Сложи му кърпа на чифута
във устата - да се задуши"-
и трети с прът ми я намуши.

Четвърти нежно носа ми стиска
и го изцежда, и му се иска
да ме изкорми и прав не е ли -
не влизам в норми за децибели.

Към гара Левски настана страшно -
хвърчаха трески и беше прашно.
В купето влязоха и изпращачи,
но се отказаха към Шумен, значи.

Не бях виновен - онази Станка
оказа се голяма нимфоманка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...