5.06.2019 г., 19:08

Случва се

469 0 3

Понякога небето ще се мръщи,

понякога ще плачат и звездите.

Понякога и в лунната ни къща,

студено ще е като в леден вихър.

 

Понякога ще бъде тъжно.

Слънцето зад облак ще се крие.

Небето едри бисери ще рони,

студени като късна есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз благодаря сърдечно за вниманието и добрината!
  • Благодаря ти, Цветенце, че сте се спрели на моята страница и за точното определение на постигнатото чувство. И аз прочетох твои произведения и много ми харесаха. Издават един фин и деликатен поглед към света, който не е надянал розовите очила. Поздравления!
  • Ако не боли, не е истинско , ако не е истинско , не е любов... тъжна обич! Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...