Валери_Станков (Валери Станков)
1406 947
23.11.2023 г., 10:00 ч.

Слух 

  Поезия
192 2 4

СЛУХ

 

... а някой пусна слух, че съм умрял –

и полудя ми снощи джиесемът,

потъна Варна в скърби и печал,

и траурно зави над мен мелтемът,

 

дори и аз обърсах две сълзи

с парче от вратовръзката си „Gucci”,

и плюх на пазва: – Боже, опази! –

макар че и това ще ми се случи,

 

три псета край кварталното бистро

и седем на Централна автогара

извиха ми такова болеро! –

че и Равел запали си цигара,

 

и тати ме запита: – Как си, пич? –

за мене трижди се прекръсти мама,

не съм умрял, – им казах, – ама хич! –

живот живея! – зрителна измама,

 

дали съм тук, или съм там – отвъд,

или изобщо няма да ме има? –

когато тръгна някой ден на път,

Вълшебникът ще събере килима,

 

и аз ще събера бая народ,

преди да се отправя надалече...

С утехата, че другият живот,

ако го има, сигурно е вечен.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ням пуска слух -
    Нещо от слепец видяно...
    Разказва го на глух,
    а нататъка е веке ясно 🤣

    Поздравявам те.
  • С утехата, че другият живот,
    ако го има, сигурно е вечен.

    това ни крепи май, Валюше
  • По време на пандемията, познат, който много не мисли:
    - Ало! Как си, жива ли си?
    - Ало, ти как мислиш?
    ,,. мълчание от другата страна, затворих

    😃 Теб няма да те питам нищо, щом си тук!
  • Запалвам си цигара с Равел.Кога, иначе ще ми се случи.
Предложения
: ??:??