Слух
СЛУХ
... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът,
дори и аз обърсах две сълзи
с парче от вратовръзката си „Gucci”,
и плюх на пазва: – Боже, опази! –
макар че и това ще ми се случи,
три псета край кварталното бистро
и седем на Централна автогара
извиха ми такова болеро! –
че и Равел запали си цигара,
и тати ме запита: – Как си, пич? –
за мене трижди се прекръсти мама,
не съм умрял, – им казах, – ама хич! –
живот живея! – зрителна измама,
дали съм тук, или съм там – отвъд,
или изобщо няма да ме има? –
когато тръгна някой ден на път,
Вълшебникът ще събере килима,
и аз ще събера бая народ,
преди да се отправя надалече...
С утехата, че другият живот,
ако го има, сигурно е вечен.
© Валери Станков All rights reserved.
