27.04.2008 г., 22:27

Сляпа съм денем

825 0 11
Сляпа съм, но само на светло.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат,
сякаш съм старинен експонат.
А вечерта своите бодли отлепям,
без тях те не ще ме разберат.
Слънцето щом се покаже на небето,
забравям за всички мечти.
А щом накрая на деня залезе,
лягам в леглото и броя звезди.
Сляпа съм, но само на светло,
а вечер възкръсвам от прахта.
Точно тогава си мисля и за тебе,
и заспивам, прегърнала нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...