Сляпа съм денем
Сляпа съм, но само на светло.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат,
сякаш съм старинен експонат.
А вечерта своите бодли отлепям,
без тях те не ще ме разберат.
Слънцето щом се покаже на небето,
забравям за всички мечти.
А щом накрая на деня залезе,
лягам в леглото и броя звезди.
Сляпа съм, но само на светло,
а вечер възкръсвам от прахта.
Точно тогава си мисля и за тебе,
и заспивам, прегърнала нощта.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат,
сякаш съм старинен експонат.
А вечерта своите бодли отлепям,
без тях те не ще ме разберат.
Слънцето щом се покаже на небето,
забравям за всички мечти.
А щом накрая на деня залезе,
лягам в леглото и броя звезди.
Сляпа съм, но само на светло,
а вечер възкръсвам от прахта.
Точно тогава си мисля и за тебе,
и заспивам, прегърнала нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
