1.05.2013 г., 22:21

Слънце мое...

1.6K 0 0

Слънце мое,
с теб докрая искам да вървя.
Всичко на земята мога да ти споделя...
Само с поглед караш ме да полетя
и във въздуха любовен да се разтопя.
Ти ме караш да се чувствам жива,
караш ме да искам да творя
и по всякакъв възможен начин
чувствата,
които са дълбоко в мен да изразя...
Искам да ти споделя
всяка радост, всеки страх,
всяка грешка нечовешка,
всеки непремислен грях...
Да знаеш каква бях,
да виждаш каква съм сега
и въпреки това,
че не съм най-добрата на света,
да продължаваш все така
с мен да вървиш ръка за ръка.

Ти си моята опора,
моят нов любим герой,
аз съм твоята принцеса,
ти си ангел мой...

Във прегръдката ти нежна
мога да забравя студ и тъмнина -
дава ми най-сладката надежда
и обгръща ме със топлина.
А когато устните ми с твоите докоснеш,
всичко в мене омагьосваш
и не искам този миг да спира -
още дълго, в мене искам да се взираш
с поглед огнен,
изгарящ от страст,
тихо да шепнеш с любимия глас...
С любимите думи да галиш ушите ми
от щастие сияйни да правиш очите ми...
Ти знаеш какво ти говоря,
ти ме разбираш прекрасно.
Кажи ми, как е възможно
всичко да е толкова ясно?
Благословен е бил този ден,
когато вселената те срещна със мен.
Миговете с теб са толкова незаменими...
Винаги помни,
Обичам те, любими!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...