Слънце мое,
с теб докрая искам да вървя.
Всичко на земята мога да ти споделя...
Само с поглед караш ме да полетя
и във въздуха любовен да се разтопя.
Ти ме караш да се чувствам жива,
караш ме да искам да творя
и по всякакъв възможен начин
чувствата,
които са дълбоко в мен да изразя...
Искам да ти споделя
всяка радост, всеки страх,
всяка грешка нечовешка,
всеки непремислен грях...
Да знаеш каква бях,
да виждаш каква съм сега
и въпреки това,
че не съм най-добрата на света,
да продължаваш все така
с мен да вървиш ръка за ръка.
Ти си моята опора,
моят нов любим герой,
аз съм твоята принцеса,
ти си ангел мой...
Във прегръдката ти нежна
мога да забравя студ и тъмнина -
дава ми най-сладката надежда
и обгръща ме със топлина.
А когато устните ми с твоите докоснеш,
всичко в мене омагьосваш
и не искам този миг да спира -
още дълго, в мене искам да се взираш
с поглед огнен,
изгарящ от страст,
тихо да шепнеш с любимия глас...
С любимите думи да галиш ушите ми
от щастие сияйни да правиш очите ми...
Ти знаеш какво ти говоря,
ти ме разбираш прекрасно.
Кажи ми, как е възможно
всичко да е толкова ясно?
Благословен е бил този ден,
когато вселената те срещна със мен.
Миговете с теб са толкова незаменими...
Винаги помни,
Обичам те, любими!
© Цветелина Маркова Todos los derechos reservados