sisi6571 (Светла Илиева)
46 3466
30.12.2020 г., 9:42 ч.

Слънце мое 

  Поезия » Друга
715 10 21

Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.

Пак да стана момиче от смях.
Да ме чака най-топлата къща.
Там на срички мъниста редя
и се уча света да прегръщам.

Ех, да припна по първи петли.
Да надигна със менчето мляко.
Вихрогон да ми пратиш, игрив,
да препуснем в лазурното лято.

А над село къделя от прах
да се вдигне във синя одежда,
дето тате е облаци сбрал -
вакло стадо на паша извежда.

И по обед в коматче от хляб
резен сиренце да му завия,
пълна стомничка - жива вода - 
обич с жадна уста да отпие.

После с мащерка - пълна торба,
по рецептата тайна на юли,
(горска фея нали съм, добра)
да забъркам нечути парфюми.

Да ме плисне с дъха си салкъм,
да потъна във нежна омая.
А с едно колело, като в сън,
да открием със тебе безкрая.

Щом порасна със твойте лъчи
да блестят придошлите куплети
и с магията в детските дни
във душата ми, Слънце, да светиш. 

_______

© Светла Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??