Слънце мое
Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях.
Да ме чака най-топлата къща.
Там на срички мъниста редя
и се уча света да прегръщам.
Ех, да припна по първи петли.
Да надигна със менчето мляко.
Вихрогон да ми пратиш, игрив,
да препуснем в лазурното лято.
А над село къделя от прах
да се вдигне във синя одежда,
дето тате е облаци сбрал -
вакло стадо на паша извежда.
И по обед в коматче от хляб
резен сиренце да му завия,
пълна стомничка - жива вода -
обич с жадна уста да отпие.
После с мащерка - пълна торба,
по рецептата тайна на юли,
(горска фея нали съм, добра)
да забъркам нечути парфюми.
Да ме плисне с дъха си салкъм,
да потъна във нежна омая.
А с едно колело, като в сън,
да открием със тебе безкрая.
Щом порасна със твойте лъчи
да блестят придошлите куплети
и с магията в детските дни
във душата ми, Слънце, да светиш.
_______
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Илиева Всички права запазени
