30.07.2015 г., 23:17

Слънцето

811 0 3

Вятърът отново е тук.

Усещам отново нежните му ръце...

Ала слънцето си тръгна..

нито лъч от него се появява...

 

Може би е тук.

Може би просто не го чувствам...

Не чувам нито звук

от веселите смехове на рая...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шери Назми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усещане като да си сред облаците, това излъчва стиха ти! Всъщност това би могла да бъде изповедта на един бял облак
    Прекрасно е!
  • Благодаря!
  • Вятърът отново е тук.
    Усещам отново нежните му ръце...

    Понякога просто трябва да потънем в спокойствие и да размислим Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...