18.12.2019 г., 7:51

Слънчев дар

1.5K 0 2

С поглед на цъфнал синчец,

в ранното утро събуден,

сплел от усмивки венец,

ражда се ден пеперуден.

 

Блеснали в капки роса,

къпят го с обич лъчите.

Сини лазур небеса –

викат го с плам висините.

 

Литва денят устремен,

в бистър поток се оглежда,

бърза с вълшебния трен,

носи на всички надежда.

 

Той през небесен портал

смело се вдига в простора.

Спуска от слънчев олтар

дар за животни и хора.

 

Дарът, от него донесен,

там от небесния свод,

най е красив и чудесен.

Той е самият Живот!

 

Това е моят подарък за Мария Панайотова,

вдъхновен от нейното стихотворение "Ден пеперуден"

с пожелание за живот, здраве и благоденствие,

много вдъхновение и слънчеви усмивки!

Весели, щастливи и благословени празници!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Михайлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Мария! Всичко най-хубаво и на теб! Много светлина, топлина и радост в дома и душата!
  • Благословена бъди и ти! Такава голяма изненада ми поднесе, Ангелина! ❤️🌹
    Благодаря ти от сърце! Започнах да чета и усетих позната мелодичност и картинност, а стигайки до финала на стихотворението, видях, че е посветено на мен. Стана ми много мило и ти се извинявам, че не съм реагирала още с публикуването му, но сега го погледнах по-обстойно. Светли и споделени Коледни празници ти желая, скъпа! ❤️🌹❤️

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...