18 дек. 2019 г., 07:51

Слънчев дар

1.5K 0 2

С поглед на цъфнал синчец,

в ранното утро събуден,

сплел от усмивки венец,

ражда се ден пеперуден.

 

Блеснали в капки роса,

къпят го с обич лъчите.

Сини лазур небеса –

викат го с плам висините.

 

Литва денят устремен,

в бистър поток се оглежда,

бърза с вълшебния трен,

носи на всички надежда.

 

Той през небесен портал

смело се вдига в простора.

Спуска от слънчев олтар

дар за животни и хора.

 

Дарът, от него донесен,

там от небесния свод,

най е красив и чудесен.

Той е самият Живот!

 

Това е моят подарък за Мария Панайотова,

вдъхновен от нейното стихотворение "Ден пеперуден"

с пожелание за живот, здраве и благоденствие,

много вдъхновение и слънчеви усмивки!

Весели, щастливи и благословени празници!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Михайлова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря, Мария! Всичко най-хубаво и на теб! Много светлина, топлина и радост в дома и душата!
  • Благословена бъди и ти! Такава голяма изненада ми поднесе, Ангелина! ❤️🌹
    Благодаря ти от сърце! Започнах да чета и усетих позната мелодичност и картинност, а стигайки до финала на стихотворението, видях, че е посветено на мен. Стана ми много мило и ти се извинявам, че не съм реагирала още с публикуването му, но сега го погледнах по-обстойно. Светли и споделени Коледни празници ти желая, скъпа! ❤️🌹❤️

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...