Слънчев ден...
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Слънчев ден. Тече реката
и по пътя си шуми.
На брега, тук до гората,
с теб отново сме сами.
Следвах те и по полята,
тичах аз след твоя смях.
И букети от цветята
по желание ти сбрах.
Там оставихме ги ние,
ще разсърдим пролетта.
Лъх зелен навред не крие
на живота свежестта.
Хвърляш камъчета, мила
и в реката цопват те.
Щура си, в теб млада сила
непрестано ще расте.
Мисля си, че скоро няма
вкъщи да се приберем.
Хрумва ти идея - двама
гъби бели да берем.
Втурваш се, в леса потъваш
бързо ти сред дървесата.
Боже!!! - в коренче се спъваш,
по лице си на земята.
Разстревожи ме, беля,
учестен е моя дъх.
Роклята ти от лилà
цялата е в пръст и мъх.
- Ах, добре ли си, любима?
Нарани ли се сега?
- Чувствам, мили, нещо има...
- Но, любима, как така...
И усещам, без да питат,
устните ти в мойте устни
и езичета се вплитат
в сочния си танц, превкусни.
И целувката е дълга,
и с притворени очи.
Любовта ни сладко гълка
и нектарна страст звучи.
Падат дрехи от възбуда,
фибрите ни се спояват
и кръвта завира - луда -
в нас сърцата запламтяват.
Две тела се любят нежно,
голотата им прелива.
Без остатък и надеждно
мигновение опива.
Пръстите ни ваят леко
по извивките ни финни.
Устните рисуват меко
по трептения копринни.
Сливат се в блаженствен стон
дарове един във друг.
Ритъмът е жив синхрон
и земя оре се с плуг.
И политат семената...
О, божествен, чуден час...
Тържествуват и недрата
в най- върховния екстаз...
Слънчев ден. Тече реката
и по пътя си шуми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
