МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
967 3904
28.09.2018 г., 22:49 ч.

Слънчев есенен месец III 

  Поезия
290 3 3

Виж, слънцето даже отгоре се смее –

явно били сме млади и глупави.

Смях пак в очите ти езерни зрее –

достатъчно дълго се лутахме.

 

Ти ме намери и аз те намерих –

какво да се правим сега двамата?

Гледаме строго, високомерно.

Как ще ни бъде – два остри камъка?

 

Толкова горд си, че даже и крайчеца

аз на носа ти едва-едва виждам.

Ако не чувах сърцето, издайното,

да съм ти казала вече – довиждане.

 

Още издържаш гласа ми язвителен –

чувстваш, навярно, че цяла треперя.

Хайде, кажи ми, мой чакани рицарю,

как да намеря тона най-верен?

 

Как да ти кажа – без теб бях неистинска,

мъртва бях толкова дълги години!

А днес бъбря, сърцето си стиснала –

колко ли още време ще мине?

 

Моля те, спри тази предълга лекция –

кой го е грижа за Моцарт и климата?

Няма да чакам, забравена, клета

още петнайсет ужасни години.

 

Чудо ли стана? Над мене – лицето ти,

светят в очите ти слънчеви зайчета.

Чакай! Забравих за Байрон! Поета!

Писал... поеми... Умирам ли? Майчице!

 

4.05.2002

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??