6.10.2018 г., 22:56

Слънчев есенен месец VIII

1K 1 16

Ах, тези четири лúста!

Кой вятър пак ме подгони?

Люшка листá и клони.

В цвете калинка се спряла –

мисли.

 

Мила крилатке, върни го!

Месецът слънчев изтече.

Шушне нестройно вечер,

сякаш чете пожълтяла

книга.

 

Слънцето тъжно угасна.

Мрак, тих и хладен, обгръща

сънни площади, къщи,

скрива града под дланта си

властна.

 

Звън на криле или струна?

Мракът по края светлее.

В тънеща в сън алея

крачиш към мен в блясък ласкав

лунен.

 

Моят копнеж те доведе.

Среща ни паркът с "Горчиво!"

Чаши нощта разлива.

Ти, над мен мълком наведен.

Месецът на небето –

меден.

 

25.02. 2001 – 05.10.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И обясненията са творчество. Благодаря, Валя.
  • харесва ми, обясненията според мен са ненужни, или и въздейства, или не - а формата каква е ... без значение
  • Неволно /дори и да не ми вярваш/ излъгах. Знам кога се слага дефис и кога – тире. Мъглата е върху слятото, полуслятото и разделното писане. Както вече споделих, понякога лъжа неволно и обясних източника на този недостатък - подражанието /на кого ли този път?/. Но за концептуалната стихосбирка – не съм. И неволно, и не, идеята си е моя. Не бях чела нищо подобно дотогава. Коментарите ме навеждат на догадки, сигурно има и други подобни, но ако не ми кажеш в прав текст, няма да мога да ти отговоря директно и да се защитя. Но нейсе. Стига съм занимавала хората със себе си. Нека прочетат и нещо друго. Че ще взема да им омръзна. Усмивка.
  • А когато мъглата, спусната в ума ми от световната конспирация над тиретата и дефисите се разсее, ще прозра и тази неразгадаема тайна, сигурна съм. Усмивка.
  • Прощавам ти неверието. Благодаря за съветите. Наистина ги оценявам. Но идеята за концептуална стихосбирка си я измислих аз, ако намериш подобна някъде /имаш ерудиция, Бог дал/, пиши ми пак. Аз често подражавам, това също е дарба и разбирам недоверието ти. Никога не съм го отричала, затова искам да превеждам. И това съм го казвала. Но понякога имам идеи – колко необичайно! Дали се случва и на други, може би съм уникална? Усмивка. Майсторе, уважавам те, и го знаеш.Не се обиждам от мнението ти. Има хора, които по-лесно понасят противоречие на волята си, а други – по-трудно. С първите споря, с вторите – не искам. Ако не беше ти, още щях да се мъча с тиретата на клавиатурата /не бях видяла, че там има и дълго тире/, но ум в главата на човек не можеш да влееш, дори да му обясняваш като на олигофрен, аз все още се чудя, в какви случаи се слага дълго тире, в кои - дефис. Ако няма вътрешна предразположеност, вътрешни и външни гласове не помагат. Дори и на лудите, които чуват гласове. Усмивка.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...