6.10.2018 г., 22:56 ч.
Слънчев есенен месец VIII
Ах, тези четири лúста!
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли.
Мила крилатке, върни го!
Месецът слънчев изтече.
Шушне нестройно вечер,
сякаш чете пожълтяла
книга.
Слънцето тъжно угасна.
Мрак, тих и хладен, обгръща
сънни площади, къщи,
скрива града под дланта си
властна.
Звън на криле или струна?
Мракът по края светлее.
В тънеща в сън алея
крачиш към мен в блясък ласкав
лунен.
Моят копнеж те доведе.
Среща ни паркът с "Горчиво!"
Чаши нощта разлива.
Ти, над мен мълком наведен.
Месецът на небето –
меден.
25.02. 2001 – 05.10.2018
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И обясненията са творчество. Благодаря, Валя.
-
харесва ми, обясненията според мен са ненужни, или и въздейства, или не - а формата каква е ...
без значение -
Неволно /дори и да не ми вярваш/ излъгах. Знам кога се слага дефис и кога – тире. Мъглата е върху слятото, полуслятото и разделното писане. Както вече споделих, понякога лъжа неволно и обясних източника на този недостатък - подражанието /на кого ли този път?/. Но за концептуалната стихосбирка – не съм. И неволно, и не, идеята си е моя. Не бях чела нищо подобно дотогава. Коментарите ме навеждат на догадки, сигурно има и други подобни, но ако не ми кажеш в прав текст, няма да мога да ти отговоря директно и да се защитя. Но нейсе. Стига съм занимавала хората със себе си. Нека прочетат и нещо друго. Че ще взема да им омръзна. Усмивка.
-
А когато мъглата, спусната в ума ми от световната конспирация над тиретата и дефисите се разсее, ще прозра и тази неразгадаема тайна, сигурна съм. Усмивка.
-
Прощавам ти неверието. Благодаря за съветите. Наистина ги оценявам. Но идеята за концептуална стихосбирка си я измислих аз, ако намериш подобна някъде /имаш ерудиция, Бог дал/, пиши ми пак. Аз често подражавам, това също е дарба и разбирам недоверието ти. Никога не съм го отричала, затова искам да превеждам. И това съм го казвала. Но понякога имам идеи – колко необичайно! Дали се случва и на други, може би съм уникална? Усмивка. Майсторе, уважавам те, и го знаеш.Не се обиждам от мнението ти. Има хора, които по-лесно понасят противоречие на волята си, а други – по-трудно. С първите споря, с вторите – не искам. Ако не беше ти, още щях да се мъча с тиретата на клавиатурата /не бях видяла, че там има и дълго тире/, но ум в главата на човек не можеш да влееш, дори да му обясняваш като на олигофрен, аз все още се чудя, в какви случаи се слага дълго тире, в кои - дефис. Ако няма вътрешна предразположеност, вътрешни и външни гласове не помагат. Дори и на лудите, които чуват гласове. Усмивка.
-
И двете двойки начални рими, които са в третите стихове са случайност?! Не вярвам. Изглеждат толкова закономерно. Значи някой ти ги е подшушнал свише. Както казва Р. Радков
"Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен."
Доверявай се на тоя глас. -
Може би, за да изясня по-добре концепцията, трябва да допълня, че в предишните стихосбирки всяко от стихотворенията имаше и отделно заглавие. Тук реших, че е по-подходящо да няма, но ако някога реша да издам трета стихосбирка, по всяка вероятност пак ще им сложа заглавия, за да отговарят на идеята.
-
Да, трудно би било. Затова не е роман в стихове, а концептуална поредица. Всяка стихосбирка си е завършена със сюжет, както и всяко стихотворение поотделно се чете и като самостоятелно произведение. Наистина са петстишия. Крайните рими са целенасочени, началните са се получили случайно, не съм целила да ги има, ако бях, щяха са навсякъде. Щеше да стане прекалено еднообразно, "Мрак тих" и "мракът" са част от логическата последователност на изреченията, а не резултат на рими. Звънът на крилете /предчувствие за любимия/ разсейва мрака. Благодаря, Майсторе, за формалния анализ. Много си добър, но ти си го знаеш.
-
На читателите ще трудно да схванат цялостната сюжетна линия в една лирична четирилогия, ако епизодично прочитат по някоя отделна публикация.
Нека да има щастлив край – любов – брак. Дори и да е предсказуемо. Банално, както казваш. Понякога няма нищо по-точно от клишето.
Интересни строфи. Петстишия са, Елица. Съседни рими, обхватни рими с дълга памет, трансстрофични рими (на четвърта позиция в строфите) и за да няма висящ стих без рима в последното петсишие (защото строфите са нечетен брой), се оформя финална секстина. Както при нечетен брой терцети, завършващи с катрен.
Има и начални рими – "люшка-шушне", "сънни-в тънеща" /в стиховете на трета позиция/. Очевидно са търсени съзнателно. А крачиш-чаши" и "мрак тих-мракът" /тавтологична/ вероятно са случайни. Но може и да не са. -
Благодаря, Ели.
-
Впечатли ме структурата – с тези удължени четвърти редове на строфите.
Поздрав! -
Има перипетии и трудности, понякога недоразумения и ревност /къде основателна, къде не/, но те се обичат и се събират. Може би четвъртата част трябва да е за перипетиите на брака /макар и късен, за героите животът заедно едва започва/ Само приказките завършват с "И живели дълго и щастливо", в живота е по-сложно, но аз нямам опит в брака, така че ще видим. Това е само очертана концепция, ще включа още стихотворения - от старите и новите, публикувани и не още. Може да променя реда, ако ми се стори, че не е ясно или няма логика. Третата част ще започва с "Междувремие", "пилотното" стихотворение от втората, за да има приемственост. Исках от три концептуални книги да стане една концептуална поредица със сюжетна линия. Може би ще променя заглавието на третата на "Но...той ме обича", защото това е основната мисъл на третата част. А после ще чакам вдъхновението за четвъртата, защото стари стихотворения за брак нямам /усмивка/.
-
Не съм сигурна какво точно ме питаш. Благодаря ти, че отделяш време да коментираш това, което пиша, както и на другите коментирали. Всеки коментар е ценен за мен, както и всеки читател. Това е предпоследното стихотворение от поредицата, остана само епилогът, който е готов. Ако хепиендът звучи банално – любов, завършваща с брак, понякога и животът е толкова банален, че хората се женят./Усмивка/. Исках не само да има история в отделната поредица, но тя да е концептуално продължение на предишните ми две книги. В първата "Клоунът не ме обича", историята е за любим на лирическата, който се интересува само физически от от нея. Завършва със стихотворението "На хълма" : "Заплаках, и тръгнах да рисувам друга приказка". Първото стихотворение от втората книга "Междувремие" е със заглавието "Друга приказка" и е за любим, който харесва лирическата, но само като личност, физически не се интересува от нея. В третата част исках да е за любов, където всички условия за щастие да са налице.
-
Ти, Мария,лирично живееш, което гарантира,че поезията изпълва емоционалното ти състояние...
Прощавай,но може би съм сгрешил? -
Благодаря, Стойчо.
-
Любовно житие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
