6 oct 2018, 22:56

Слънчев есенен месец VIII

  Poesía
1K 1 16

Ах, тези четири лúста!

Кой вятър пак ме подгони?

Люшка листá и клони.

В цвете калинка се спряла –

мисли.

 

Мила крилатке, върни го!

Месецът слънчев изтече.

Шушне нестройно вечер,

сякаш чете пожълтяла

книга.

 

Слънцето тъжно угасна.

Мрак, тих и хладен, обгръща

сънни площади, къщи,

скрива града под дланта си

властна.

 

Звън на криле или струна?

Мракът по края светлее.

В тънеща в сън алея

крачиш към мен в блясък ласкав

лунен.

 

Моят копнеж те доведе.

Среща ни паркът с "Горчиво!"

Чаши нощта разлива.

Ти, над мен мълком наведен.

Месецът на небето –

меден.

 

25.02. 2001 – 05.10.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И обясненията са творчество. Благодаря, Валя.
  • харесва ми, обясненията според мен са ненужни, или и въздейства, или не - а формата каква е ... без значение
  • Неволно /дори и да не ми вярваш/ излъгах. Знам кога се слага дефис и кога – тире. Мъглата е върху слятото, полуслятото и разделното писане. Както вече споделих, понякога лъжа неволно и обясних източника на този недостатък - подражанието /на кого ли този път?/. Но за концептуалната стихосбирка – не съм. И неволно, и не, идеята си е моя. Не бях чела нищо подобно дотогава. Коментарите ме навеждат на догадки, сигурно има и други подобни, но ако не ми кажеш в прав текст, няма да мога да ти отговоря директно и да се защитя. Но нейсе. Стига съм занимавала хората със себе си. Нека прочетат и нещо друго. Че ще взема да им омръзна. Усмивка.
  • А когато мъглата, спусната в ума ми от световната конспирация над тиретата и дефисите се разсее, ще прозра и тази неразгадаема тайна, сигурна съм. Усмивка.
  • Прощавам ти неверието. Благодаря за съветите. Наистина ги оценявам. Но идеята за концептуална стихосбирка си я измислих аз, ако намериш подобна някъде /имаш ерудиция, Бог дал/, пиши ми пак. Аз често подражавам, това също е дарба и разбирам недоверието ти. Никога не съм го отричала, затова искам да превеждам. И това съм го казвала. Но понякога имам идеи – колко необичайно! Дали се случва и на други, може би съм уникална? Усмивка. Майсторе, уважавам те, и го знаеш.Не се обиждам от мнението ти. Има хора, които по-лесно понасят противоречие на волята си, а други – по-трудно. С първите споря, с вторите – не искам. Ако не беше ти, още щях да се мъча с тиретата на клавиатурата /не бях видяла, че там има и дълго тире/, но ум в главата на човек не можеш да влееш, дори да му обясняваш като на олигофрен, аз все още се чудя, в какви случаи се слага дълго тире, в кои - дефис. Ако няма вътрешна предразположеност, вътрешни и външни гласове не помагат. Дори и на лудите, които чуват гласове. Усмивка.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....