Слънчеви зайчета
Разхожда се пролетта по горска поляна,
ненадмината с багри в красива премяна.
Погалва дърветата със цветна усмивка
и прибавя на храстите различна боичка,
дори цветята не залъгва с измама,
измайсторява им нова окраска преляна,
Първо жълто дарява на минзухара,
после синьо на теменужката поставя,
на зюмбюла намигва да играят на дама
и постила зеленината за играта засмяна,
но намръщва се ненадейно синчеца,
неговата молба не бе одобрена за утеха,
ох, и слънцето се притече да подсказва
и ново свободно място в гората им показва,
поляната облива се в светлина
и слънчевите зайчета се гонят там на свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
