Смарагдова пролет

Розата тихо изрече ми слова,
с нежни, шептещи листа,
За върнали си блясъка очи,
отмили ледени сълзи.

Вдишах дълбоко от въздуха ехтящ,
разбудил огън в забрава спящ.
Слънцето потъмня и настана мрак,
увенчаващ розата във гробовен брак.

Светът се обърна и като капка росна,
падащ нейде, успях роза да докосна.
Огън като кристал, от зелените очи
бликна и жаждата на ледовете утоли.

В безсънание изпаднал, след своя полет,
бях прегърнат от смарагдова пролет.