Смехът „проплаква"
В среднощните отблясъци на мрака
огрява ни усмивката добра.
Заразна е. И пак „проплаква"
смехът по нашите лица.
Такива парещи кристали
да ни покриват до безкрай!
Отвяват те внезапни хали,
смехът е здраве - то се знай.
И смеем се, с сълзИ на вяра,
на радост, щастие и доброта -
те днес са огнената лава,
помитаща бедите и гнева...
Очите - грейнали фенери,
разливат топла светлина,
душата търси да намери
във думите приятелска ръка.
Екранът свети, не заспива,
примигва съучастнически пак,
с писма искрящи ни залива,
прогонва ледения мрак.
Минутите във часове търкалят
кълбото от усмивки до зори,
не сетили умората, забравят
за сладкия си сън дори...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
