Смехът „проплаква"
В среднощните отблясъци на мрака
огрява ни усмивката добра.
Заразна е. И пак „проплаква"
смехът по нашите лица.
Такива парещи кристали
да ни покриват до безкрай!
Отвяват те внезапни хали,
смехът е здраве - то се знай.
И смеем се, с сълзИ на вяра,
на радост, щастие и доброта -
те днес са огнената лава,
помитаща бедите и гнева...
Очите - грейнали фенери,
разливат топла светлина,
душата търси да намери
във думите приятелска ръка.
Екранът свети, не заспива,
примигва съучастнически пак,
с писма искрящи ни залива,
прогонва ледения мрак.
Минутите във часове търкалят
кълбото от усмивки до зори,
не сетили умората, забравят
за сладкия си сън дори...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
