Смела пенсионерска капела

20.02.2010 г., 13:04 ч.

Поезия » Хумористична

574 0 2

СМЕЛА ПЕНСИОНЕРСКА КАПЕЛА

Весело се днес живее - цял един народ се смее.

Има пълна свобода - и на село, и в града.

Можеш всичко да говориш, да мълчиш или да спориш,

да гладуваш и ядеш, или просто да умреш.

Бях партиен секретар, после храбър седесар,

земеделец-петковист, царедворец-монархист,

безпощаден атакист и накрая - герберист.

Ала що да кажа, братя - от ума си вечно патя.

Щом не знаеш да крадеш, пак лобута ще ядеш.

Без дори да те попитат, като псе ще те изритат.

Затова съм вече в село, трудя се умело, смело.

Собственик съм - господар, на стопанството си цар.

Имам къща, две прасета, пет кокошки и петел,

ниви много - келемета, магарица - за модел.

С дървеното криво рало из полето запустяло

цял ден си ора, ора с магарицата добра.

Кеф ти фитки и прасета, пръчове, кози, телета,

кеф ти боб, пипер и хрян, кеф ти сирене, айрaн.

А пък мутри, политици - и левици, и десници,

да се ръфат като псета, пак ще бъдем в ГЛУХА - ТРЕТА.

Хайде, идвайте на село! Хляб се вади с пот на чело!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.