Смела пенсионерска капела
СМЕЛА ПЕНСИОНЕРСКА КАПЕЛА
Весело се днес живее - цял един народ се смее.
Има пълна свобода - и на село, и в града.
Можеш всичко да говориш, да мълчиш или да спориш,
да гладуваш и ядеш, или просто да умреш.
Бях партиен секретар, после храбър седесар,
земеделец-петковист, царедворец-монархист,
безпощаден атакист и накрая - герберист.
Ала що да кажа, братя - от ума си вечно патя.
Щом не знаеш да крадеш, пак лобута ще ядеш.
Без дори да те попитат, като псе ще те изритат.
Затова съм вече в село, трудя се умело, смело.
Собственик съм - господар, на стопанството си цар.
Имам къща, две прасета, пет кокошки и петел,
ниви много - келемета, магарица - за модел.
С дървеното криво рало из полето запустяло
цял ден си ора, ора с магарицата добра.
Кеф ти фитки и прасета, пръчове, кози, телета,
кеф ти боб, пипер и хрян, кеф ти сирене, айрaн.
А пък мутри, политици - и левици, и десници,
да се ръфат като псета, пак ще бъдем в ГЛУХА - ТРЕТА.
Хайде, идвайте на село! Хляб се вади с пот на чело!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
