9.02.2007 г., 15:47

СМИРЕНИЕ

969 0 1

 

 

 СМИРЕНИЕ

 Когата звънчетата спрат

 да разкъсват сърцето ми

 и когато изгрее зора,

 ще съм пак като другите-

 ще обичам да пея,

 да се смея и плача.

 Ще съм пак даже добра.

 Нека, разсърдени мои,

 да се смирим и замислим.

 Нека изгрее в душата ми

 вместо обида и мрак

 тихата радост на вечната,

 изначалната моя сълза-

 тя ще ми върне усмивката!

 Тя ще е, Господи, не и гнева!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...