9.02.2007 г., 15:47

СМИРЕНИЕ

Поезия

970 0 1

СМИРЕНИЕ

Когата звънчетата спрат

да разкъсват сърцето ми

и когато изгрее зора,

ще съм пак като другите-

ще обичам да пея,

да се смея и плача.

Ще съм пак даже добра.

Нека, разсърдени мои,

да се смирим и замислим.

Нека изгрее в душата ми

вместо обида и мрак

тихата радост на вечната,

изначалната моя сълза-

тя ще ми върне усмивката!

Тя ще е, Господи, не и гнева!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Естир (Златка Петкова)

Красив и нежен стих!
Много ми хареса!
Поздрав!

2007-02-09T18:04:38+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0