СМИРЕНИЕ
Когата звънчетата спрат
да разкъсват сърцето ми
и когато изгрее зора,
ще съм пак като другите-
ще обичам да пея,
да се смея и плача.
Ще съм пак даже добра.
Нека, разсърдени мои,
да се смирим и замислим.
Нека изгрее в душата ми
вместо обида и мрак
тихата радост на вечната,
изначалната моя сълза-
тя ще ми върне усмивката!
Тя ще е, Господи, не и гнева!
© Елена Бързева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
