СМИРЕНИЕ
Когата звънчетата спрат
да разкъсват сърцето ми
и когато изгрее зора,
ще съм пак като другите-
ще обичам да пея,
да се смея и плача.
Ще съм пак даже добра.
Нека, разсърдени мои,
да се смирим и замислим.
Нека изгрее в душата ми
вместо обида и мрак
тихата радост на вечната,
изначалната моя сълза-
тя ще ми върне усмивката!
Тя ще е, Господи, не и гнева!
© Елена Бързева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
