СМИРЕНИЕ
Когата звънчетата спрат
да разкъсват сърцето ми
и когато изгрее зора,
ще съм пак като другите-
ще обичам да пея,
да се смея и плача.
Ще съм пак даже добра.
Нека, разсърдени мои,
да се смирим и замислим.
Нека изгрее в душата ми
вместо обида и мрак
тихата радост на вечната,
изначалната моя сълза-
тя ще ми върне усмивката!
Тя ще е, Господи, не и гнева!
© Елена Бързева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
