Смърт
Много често във последно време,
за себе си да ми напомня не престава.
Напрежението търпя, последно бреме,
чувствам колко малко ми остава.
Всеки ден все повече я наближавам,
да се скрия няма да успея.
Ще ме намери, но не ще преставам,
без глас да викам: искам да живея!
Понякога се питам как изглежда,
дали е тиха, красива, неусетна?
Или - прегърбена от старост - се навежда
и бавно взема своята жертва?
Защо е за едни спасение,
а за други най-голямата беда?
Никой няма право на прозрение…
Идва времето... Аз ще го разбера.
Сърцето в мен се сви и ще се пръсне,
гримът е вече само течен прах.
Но моят смях пред теб не ще прекъсне,
ще бъда силна в своя собствен страх.
Ще си отида, всеки ще го стори,
и никакви молби, не ще ме спрат.
Та нали всички мои скъпи хора,
са там във оня мъртъв свят.
Скъпи, малко време има –
ти да ме обичаш,
НАКАРАЙ МЕ ме да се почувствам жива!
НЕ ПРЕСТАВАЙ тези думи да изричаш!
Усещаш ли ме как изстивам?
Не знам дали е бавно или кратко,
не виждам старост ли е или красота.
Ти ме оставяш, но ме посреща татко,
“аз идвам…” нека просто да заспя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
поздравления!
