Смърт
Много често във последно време,
за себе си да ми напомня не престава.
Напрежението търпя, последно бреме,
чувствам колко малко ми остава.
Всеки ден все повече я наближавам,
да се скрия няма да успея.
Ще ме намери, но не ще преставам,
без глас да викам: искам да живея!
Понякога се питам как изглежда,
дали е тиха, красива, неусетна?
Или - прегърбена от старост - се навежда
и бавно взема своята жертва?
Защо е за едни спасение,
а за други най-голямата беда?
Никой няма право на прозрение…
Идва времето... Аз ще го разбера.
Сърцето в мен се сви и ще се пръсне,
гримът е вече само течен прах.
Но моят смях пред теб не ще прекъсне,
ще бъда силна в своя собствен страх.
Ще си отида, всеки ще го стори,
и никакви молби, не ще ме спрат.
Та нали всички мои скъпи хора,
са там във оня мъртъв свят.
Скъпи, малко време има –
ти да ме обичаш,
НАКАРАЙ МЕ ме да се почувствам жива!
НЕ ПРЕСТАВАЙ тези думи да изричаш!
Усещаш ли ме как изстивам?
Не знам дали е бавно или кратко,
не виждам старост ли е или красота.
Ти ме оставяш, но ме посреща татко,
“аз идвам…” нека просто да заспя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мойра Все права защищены
поздравления!
