Смърт
Твърде много болка, по пътя ни ще има.
Твърде много сълзи, а в очите ти - тъга
И когато ме целунеш ще дойде зима,
Защото само пролетта може да ни върне любовта.
Стотици спомени за отминали бури,
Ще се връщат и ще ни дълбаят пак.
Веселите спомени и дните щури,
Ние забравихме от мрачен страх.
И когато умрем, скръбта не ще ни затрупа,
Само пръстта и забравата на хората.
Мисълта ти под земята ще остане глуха
За черния ти кръст, там на двора.
И когато умрем, самотата ще ни победи,
Само надеждата, ще остане последна тука,
По лицата на хората, по техните сълзи.
Ето, смъртта вече на вратата чука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени