10.07.2008 г., 7:04

Смърт

1.3K 0 2
Лицето почервеняло.
Очите замъглени.
Усните присвити.
Сърцето почернено.

Ръцете й треперят.
Тялото се тресе.
Душата й разбита,
не можеше това да понесе!

Не разбра тя, че иде краят,
че всичко ще приключи между тях.
Не искаше тя да осъзнае,
че свърши тяхната любов.

За нея нищо не приключи.
Тя го обичаше от все сърце,
но с него нещо пък се случи...
Омразно и бе станало нейното лице.

Светът й срути се за миг,
когато той съобщи й новината.
От устните и не излезе нито стон,
макар да й се искаше да закрещи в мрака.

Разбито беше нейното сърце.
Разбит и нейният живот.
Тя нямаше да е същата както преди
след изгубената й любов!

И след година страдание
тя се поболя.
Прати си душата в изгнание,
а след това я погреба.

На втората година тялото й съхнеше.
Нямаше и помен от нейната красота.
Изпита, с тъмни кръгове,
празен поглед и прекършена снага.

Не мина дълго, когато тя се пресели
на друго място да живее.
Там всички бяха като нея -
студени, мъртви и изгнили,
в плен на майката земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...