Смърт
Лицето почервеняло.
Очите замъглени.
Усните присвити.
Сърцето почернено.
Ръцете й треперят.
Тялото се тресе.
Душата й разбита,
не можеше това да понесе!
Не разбра тя, че иде краят,
че всичко ще приключи между тях.
Не искаше тя да осъзнае,
че свърши тяхната любов.
За нея нищо не приключи.
Тя го обичаше от все сърце,
но с него нещо пък се случи...
Омразно и бе станало нейното лице.
Светът й срути се за миг,
когато той съобщи й новината.
От устните и не излезе нито стон,
макар да й се искаше да закрещи в мрака.
Разбито беше нейното сърце.
Разбит и нейният живот.
Тя нямаше да е същата както преди
след изгубената й любов!
И след година страдание
тя се поболя.
Прати си душата в изгнание,
а след това я погреба.
На втората година тялото й съхнеше.
Нямаше и помен от нейната красота.
Изпита, с тъмни кръгове,
празен поглед и прекършена снага.
Не мина дълго, когато тя се пресели
на друго място да живее.
Там всички бяха като нея -
студени, мъртви и изгнили,
в плен на майката земя!
Очите замъглени.
Усните присвити.
Сърцето почернено.
Ръцете й треперят.
Тялото се тресе.
Душата й разбита,
не можеше това да понесе!
Не разбра тя, че иде краят,
че всичко ще приключи между тях.
Не искаше тя да осъзнае,
че свърши тяхната любов.
За нея нищо не приключи.
Тя го обичаше от все сърце,
но с него нещо пък се случи...
Омразно и бе станало нейното лице.
Светът й срути се за миг,
когато той съобщи й новината.
От устните и не излезе нито стон,
макар да й се искаше да закрещи в мрака.
Разбито беше нейното сърце.
Разбит и нейният живот.
Тя нямаше да е същата както преди
след изгубената й любов!
И след година страдание
тя се поболя.
Прати си душата в изгнание,
а след това я погреба.
На втората година тялото й съхнеше.
Нямаше и помен от нейната красота.
Изпита, с тъмни кръгове,
празен поглед и прекършена снага.
Не мина дълго, когато тя се пресели
на друго място да живее.
Там всички бяха като нея -
студени, мъртви и изгнили,
в плен на майката земя!
© Гергана Найденова All rights reserved.
