16.12.2007 г., 20:05 ч.

Смърт 

  Поезия
447 0 1
Труп безпомощен…
Лежи върху изстиналата земя…
Вик, без глас нежен,
студена усмивка огрята от бледа луна!

Дъх последен, кратък…
Водещ тихо към безкрая...
Сълза изтекла бавно… водена от замръзнал пламък!
Една молитва пред икона – да има път към Рая!

Очи бледо сиви, празни…
Коси, отрязани... слети със земята…
Сълзи, остро студени, влажни…
Търсещи в тъмнина – светлината…

Гроб на момента издълбан…
Плоча с имена и послания…
Къс от нечия съдба изкован,
верига от несбъднати желания!!!

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??