Dec 16, 2007, 8:05 PM

Смърт

  Poetry
636 0 1
Труп безпомощен…
Лежи върху изстиналата земя…
Вик, без глас нежен,
студена усмивка огрята от бледа луна!

Дъх последен, кратък…
Водещ тихо към безкрая...
Сълза изтекла бавно… водена от замръзнал пламък!
Една молитва пред икона – да има път към Рая!

Очи бледо сиви, празни…
Коси, отрязани... слети със земята…
Сълзи, остро студени, влажни…
Търсещи в тъмнина – светлината…

Гроб на момента издълбан…
Плоча с имена и послания…
Къс от нечия съдба изкован,
верига от несбъднати желания!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...