17.01.2009 г., 9:43  

Смърт

1.2K 0 8

Дори и далеч,

дори и разделени,

има един безспорен факт!

Любовта ни свърза двама в свещен пакт!

 

Сърцето твое моето зове,

и пламнали изгарят две вплетени ръце.

Телата слети в огъня горят,

душите не спират да летят!

 

Раят или Адът вече нямат значение!

Ти си този Рай,

ти си това спокойствие,

нужно ми за вдъхновение!

Но и в Ада да беше щях да съм с теб до край,

в пламъци да горим до безкрай!

 

С теб да сме двама заедно във вечността!

Нека сме престъпници,

нека бъдем прокълнати,

грешници в тоз живот,

на Любовта превърнахме се в роб!

С Нея,обаче и смъртта ще победим,

и своята история ще продължим!

 

 

 

Изгубвам се в тези твои сини очи,

 и сякаш времето спира да лети.

В тях виждам нежност,

обич и топлина...

Не искам да спра да ги гледам...

... дори и след смъртта!!!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любов...не вярвам вече в нея,но стиха е много красив.Дано това момче го заслужава
  • Еее късметлия!!!Поздрави!
  • Благодаря за мнението ти doreto66 имам прекалено много да уча и дано се усъвършенствам

    мерси и на вас petinka67 i zizi1
    beytula_bubu наистина много се радвам,че ти е харесало толкова много стихчето
  • За втори път го чета и мога да кажа , че е невероятно
  • хареса ми...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...