Смъртта
ще говоря за смъртта,
като родна сестра.
В нощта, без хора бедна,
душа затворена във бездна,
тя чака свойта жертва.
Вятърът отвън е тъй студен -
мрачен демон е роден,
да, това е тя,
да, това ще е смъртта!
Открадва те от света, в който си роден,
погалва те със пръст студен,
докосва твоето сърце,
не може нищо да я спре.
Дали дете си туко-що родено,
дали си старец, от живота уморен,
не, нея не я интересува,
от нея ще си ти сломен.
А колко сълзи във очите,
а колко болка във душите,
а колко много страхове,
със дъх ледено студен
ще те отведе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йовка Пенкова Всички права запазени