16.06.2007 г., 12:59

Смъртта

1.1K 0 0
Полегни  сега... и чуй тези слова,
ще говоря за смъртта,
като родна сестра.
В нощта, без хора бедна,
душа затворена във бездна,
тя чака свойта жертва.
Вятърът отвън е тъй студен -
мрачен демон е роден,
да, това е тя,
да, това ще е смъртта!
Открадва те от света, в който си роден,
погалва те със пръст студен,
докосва твоето сърце,
не може нищо да я спре.
Дали дете си туко-що родено,
дали си старец, от живота уморен,
не, нея не я интересува,
от нея ще си ти сломен.
А колко сълзи във очите,
а колко болка във душите,
а колко много страхове,
със дъх ледено студен
ще те отведе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йовка Пенкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...