Jun 16, 2007, 12:59 PM

Смъртта

  Poetry
1.1K 0 0
Полегни  сега... и чуй тези слова,
ще говоря за смъртта,
като родна сестра.
В нощта, без хора бедна,
душа затворена във бездна,
тя чака свойта жертва.
Вятърът отвън е тъй студен -
мрачен демон е роден,
да, това е тя,
да, това ще е смъртта!
Открадва те от света, в който си роден,
погалва те със пръст студен,
докосва твоето сърце,
не може нищо да я спре.
Дали дете си туко-що родено,
дали си старец, от живота уморен,
не, нея не я интересува,
от нея ще си ти сломен.
А колко сълзи във очите,
а колко болка във душите,
а колко много страхове,
със дъх ледено студен
ще те отведе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Пенкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...