Смъртта
Смъртта те завива с черното си одеало
и ти се избави от жалката обвивка.
Дебне нощем в тъмното от всяко огледало,
пуска тънка вледеняваща усмивка.
Човекът все си казва: Още малко!
Но тя клати заканващо главата,
около него всеки гледа жално,
недей напуска днеска Земята!
И всеки днес с наивност гледа
как вечността при него идва,
но имало пред нея някаква табела:
Животът ти, наивнико, дотук достига!
и ти се избави от жалката обвивка.
Дебне нощем в тъмното от всяко огледало,
пуска тънка вледеняваща усмивка.
Човекът все си казва: Още малко!
Но тя клати заканващо главата,
около него всеки гледа жално,
недей напуска днеска Земята!
И всеки днес с наивност гледа
как вечността при него идва,
но имало пред нея някаква табела:
Животът ти, наивнико, дотук достига!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С обич от мен за вас Всички права запазени
