angelita (С обич от мен за вас)
92 66
14.02.2009 г., 21:30 ч.

Смъртта 

  Поезия » Друга
690 0 2
Смъртта те завива с черното си одеало  
и ти се избави от жалката обвивка.
Дебне нощем в тъмното от всяко огледало,
пуска тънка вледеняваща усмивка.

Човекът все си казва: Още малко!
Но тя клати заканващо главата,
около него всеки гледа жално,
недей напуска днеска Земята!

И всеки днес с наивност гледа
как вечността при него идва,
но имало пред нея някаква табела:
Животът ти, наивнико, дотук достига! 

© С обич от мен за вас Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъжно
  • Смъртта те завива с черното си одеало
    и ти се избави от жалката обвивка. - защо - И

    и в първа строфа - Ти ... после - Човекът

    гледа- гледа - ?

    и изобщо ... опитала си нещо да кажеш ... ама му бега връзката ...
    ЗА МЕН поне е така ...
Предложения
: ??:??