Смъртта
СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи.
Навира ми се – проститутка,
която аз не съм желал.
И виното ми става блудкаво.
А хлябът – горък като кал.
Под нейното безплътно робство
натрупах челяд, дом и род.
И уж живот живея собствен.
Ала това не е живот.
Тя идва с личните ми гости.
Преди да съм изрекъл: "Влез!",
неканена се шмугва, Господи!
И казва, че ми носи вест.
Да, тя е вестоносец важен.
Мълчи на четири очи.
Ако смъртта не ни накаже,
поне да ни очовечи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
