20.01.2025 г., 7:08 ч.

Смъртта 

  Поезия
183 3 2
СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи.
Навира ми се – проститутка,
която аз не съм желал.
И виното ми става блудкаво.
А хлябът – горък като кал.
Под нейното безплътно робство
натрупах челяд, дом и род.
И уж живот живея собствен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Предложения
: ??:??