Смъртта

Jan 20, 2025, 7:08 AM

Poetry

91 3 2

СМЪРТТА

Тя идва и нахално сяда

при мен на четири очи.

Без свян прекъсва ми обяда.

Във сънищата ми клечи.

Навира ми се – проститутка,

която аз не съм желал.

И виното ми става блудкаво.

А хлябът – горък като кал.

Под нейното безплътно робство

натрупах челяд, дом и род.

И уж живот живея собствен.

Ала това не е живот.

Тя идва с личните ми гости.

Преди да съм изрекъл: "Влез!",

неканена се шмугва, Господи!

И казва, че ми носи вест.

Да, тя е вестоносец важен.

Мълчи на четири очи.

Ако смъртта не ни накаже,

поне да ни очовечи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.