Смъртта
СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи.
Навира ми се – проститутка,
която аз не съм желал.
И виното ми става блудкаво.
А хлябът – горък като кал.
Под нейното безплътно робство
натрупах челяд, дом и род.
И уж живот живея собствен.
Ала това не е живот.
Тя идва с личните ми гости.
Преди да съм изрекъл: "Влез!",
неканена се шмугва, Господи!
И казва, че ми носи вест.
Да, тя е вестоносец важен.
Мълчи на четири очи.
Ако смъртта не ни накаже,
поне да ни очовечи.
© Валери Станков All rights reserved.
